Институтът за фолклор при Българската академия на науките е създаден през 1973 г. с решение на  Президиума на Българската академия на науките. Институтът има съществен принос за утвърждаването на фолклористиката у нас като наука със специфични познавателни цели и стратегии чрез обосновано разбиране за фолклора като тип култура, като траен и непреходен културен феномен и органична потребност на човека и човешките общности. От 90-те години на ХХ в. в изследователската дейност успешно се съчетават фолклористичните методи и теория с тези на културната антропология.

прочети повече

Мисия

· провеждане на етноложки и културноантроположки изследвания на човека и човешките общности в тяхната историческа и съвременна културна среда, на човешката креативност и нейните изразни форми и прояви;
· извършване на теренни проучвания, документиране и съхранение на културната памет и културните традиции;
· генериране на идеи и стратегии в сферата на опазване на нематериалното културно наследство (НКН);
· експертно-консултантска дейност за международни, национални и регионални институции в областта на културата;
· поддържане съзнанието на обществото за културна идентичност, традиции и практики и ролята им в съвременния свят.

Институтът за фолклор има своето традиционно и извоювано място в системата на българската хуманитаристика, което се основава на интердисциплинарността в научната подготовка на сътрудниците му, на многобройните научни национални и международни проекти, както и на приложния характер на работата по програмите на ЮНЕСКО, ЦЕПУС, ЕРАЗЪМ, Фонд „Научни изследвания”, преподавателската дейност във висшите училища и др.

Институтът за фолклор има съществени приноси в разработването на теорията за фолклора, в изследването на културната идентичност, на културните традиции (словесни, музикални, танцови и изобразителни) в тяхното многообразие, както и в съхраняването и опазването на културното наследство.

Институтът за фолклор е единственият национален изследователски център, разработващ проблематиката на нематериалното културно наследство, съгласно Конвенцията на ЮНЕСКО от 2003 г. За дейността си в тази посока институтът има вече широко международно признание. Съществен аспект в плановете на института е развитието на проблематиката и обосноваване на практиките, свързани с нематериалното културно наследство, проблематика, която в последните години става все по-актуална в европейски и световен контекст и е в дългосрочните научни приоритети на БАН и на българската държава.

 

Проблемни изследователски полета на Института за фолклор за периода 2010-2014 г., фокусирани към осмисляне на миналото и съвременността в градска и селска среда, в балкански и европейски контекст:

· Културна памет и фолклорни традиции – динамика и трансформации
· Нематериалното културно наследство на България – конструиране, легитимиране, опазване

· Мобилност, миграции и идентичности (етноложки и антроположки ракурси). Български общности в чужбина
· Социокултурни аспекти на религиозното

· Социални структури, социални мрежи и култура
· Теоретични и методологични проблеми на етнологията, фолклористиката и антропологията

 

Структура

• Антропология на словесните традиции
• Антропология на музиката и танца
• Антропология на народните изкуства и визуалните форми
• Балкански и славянски фолклор
• Национален център за нематериално културно наследство

 

Периодични издания

Списание:
Български фолклор. Списание за фолклористични, етноложки и антроположки изследвания
Поредици:
Сборник за народни умотворения и народопис
Проблеми на българския фолклор
Регионални проучвания на българския фолклор